На днешния ден си припомняме една от най-светлите и паметни страници в новата българска история – Съединението на Княжество България с Източна Румелия. 6 септември е дата, на която се прекланяме пред силата и непоклатимостта на българския дух и храбростта на всички знайни и незнайни герои, на които дължим акта на обединението.
Със своята политическа зрялост, военна доблест и несломима воля, предците ни дръзко, съдбоносно и категорично замислят, подготвят, осъществяват и защитават едно общонационално дело. Дело, изстрадано и жадувано, извършено, по думите на големия поет Иван Вазов, „най-напред в умовете и сърцата на всички българи“.
Наричано „безкръвната революция“, Съединението укрепва самочувствието на народа ни, изпълнен с амбицията сам да кове съдбата си и да върви с гордо вдигната глава и непреклонен дух към своето общо бъдеще. Възродена България показа, че желанието за обединение е по-силно от всичко и няма кой да спре устрема й, а за първи път в европейската история един малък народ успява да наложи волята си над Великите сили.